Гръмотрън

Гръмотрън е род дребни медоносни храсти, полухрасти и тревисти растения от семейство бобови. Състои се от 75 вида, разпространени в Европа, Средиземноморието и Централна Азия.

В България се срещат 7 вида. Расте по тревисти, храсталаци, брегове на реки, сухи планински пасища, крайморските песъчливи брегове до 1500м. н.в. Според испанският доктор и ботаник, Адрес Лагуна (1499-1559), научното наименование на биологичния род „Ononis” идва от гръцкото „onos”, което означава магаре, тъй като тези животни са демонстрирали специално влечение към растението, което са ползвали за ядене, като средство за чесане на козината и не на последно място – като клечки за зъби. Най-много се използват като лечебно средство корените му.

Корен от гръмотрън е използван често още от древни времена и е описан в документи на древногръцкия лекар от 1 век, Диоскурид, че увеличава диурезата и разбива камъни. Плиний е написал, че коренът изхвърля камъни от пикочния мехур, а Матиоли също съобщава, че стимулира диурезата и е мощно средство , разбиващо камъни в бъбреците.
Изследван е химическият профил на корена от гръмотрън, като главните групи съставки, които са открити са гликозидите ононин, ононид и оноспин, спинозин, лимонена киселина, фитостерин, етерично масло, флавоноиди, хетерозиди, органични киселини, калий и калций.

Приложение според традиционната (народна) медицина
При задръжка на течности , благодарение на способността на растението да ускорява процеса на образуване на урината , допринася за отстраняване на излишните течности от организма. Използва се при дермати и кожни сърбежи , заради пречистващите свойства и може да спомогне за облекчаване симптомите на други кожни заболявания. Гръмотрънът се използва в традиционната медицина за лечение на леки форми на състояния като нефрит, уретрит (възпаление на пикочния канал), цистит и за превенция на образуването на камъни в бъбреците.
Клинични проучвания за приложение на екстракт от корен на гръмотрън

Диуретично действие
Счита се, че сапонините и глокозидните флавоноиди са активните съставки, отговорни за диуретичния ефект на екстракта от гръмотрън. При нормални хора диуретичното действие на корена на гръмотрън, съдържащ сапонин, значително увеличава отделянето на урина с повече от 20% (Weiss 1988). Инфузия от корен на гръмотрън, която е приложена перорално на зайци, показва увеличение на отделянето на урина с 26% (1).

Дерматологичен ефект
Екстрактът от корен на гръмотрън инхибира хиалуронидазата (Hyal-1), което е желано, за да има подобрено заздравяване на рани, регенерация на тъканите и за индуциране на диуреза. Установено е, че две неполярни фракции от корените на гръмотрън са най-активните и причиняват съответно 86±3 % и 96±13 % инхибиране на Hyal-1 при концентрация от 1 mg/ml. Химичният анализ разкрива 3 основни компонента, които са идентифицирани като оногенин, сативанон и медикарпин. (1)

(1) Vollmer H. Untersuchungen über die diuretische Wirkung der Folia betulae an Kaninchen und Mäusen. Vergleich mit anderen Drogen. Naunyn-Schmiedebergs Arch exp Path Pharmakol 1937a;186:584-91.
(2) Addotey J, Lengers I, Jose J, Gampe N, Béni S, Petereit F and Hensel A. Roots of diuretic plant