Жълта комунига
Жълта комунига е двугодишно растение, принадлежащо към семейство бобови (Fabaceae). Стъблата се изсушават и съхраняват така, че листата да останат зелени и цветовете запазят жълтия си цвят и приятен, подобен на мед аромат.
Среща се в цяла Европа с изключение на северната част. В България е разпространена навсякъде до 800 м надморска височина. Тя е много адаптивна и често растяща върху обработваеми земи, крайпътни и тревисти пасища.
В химичния състав на жълтата комунига влизат следните естествени съединения: кумарин, кумаринова киселина, р-хидроксибензоена киселина, флавони (кампферол и кверцетин), мелилотин, мелилотова киселина, мелилотозид, танини, слузни вещества, смоли и др. Кумаринът, който се съдържа в растението , е една от най-активните съставки , заради която най-често бива използвана тази билка. Представлява ароматно органично съединение, което е безцветно, кристално и твърдо. Притежава сладникав привлекателен аромат, наподобяващ този на ванилия.
Лечебните свойства на жълтата комунига са били известни от древни времена. Плиний и Гален (1-ви и 2-ри век от н.е.) я използвали за отоци, възпаления и язви. През периода от 15-ти до 19-ти век билкарите и лекарите я използват като храносмилателно, противооточно, диуретично, нервноуспокоително, противоболково (като мигренозна болка) и отхрачващо средство. Използвали я в билкови комбинации за лечение на хемороиди, флебит, отекли крака и разширени вени.
Българската народна медицина препоръчва отдавна билката за лечение на разширени вени, на хемороиди, на отоци и на други патологични състояния, свързани с нарушения в кръвообращението и оттока на лимфа. Също за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация (обезболяващ ефект), задух, газове в червата и под формата на лапи при отоци от всякакъв произход (ухапване от насекоми, възпаление на миглите , маточни отоци), подкожни кръвоизливи, фурункулоза и др.
Днес екстрактът от жълта комунига е биологично-активна съставка на фармацевтичните препарати за симптоматично лечение на венозно-лимфатична недостатъчност.
Клинично доказани действия на билката жълта комунига
Жълтата комунига увеличава лимфната циркулация (лимфокинетично действие) и „почиства лимфата”, заради което се ползва при лимфен застой (лимфедем), проявяващ се най-често чрез промяна в контура на кожата ( с неравномерна гладкост, подута, мека и подобна на „портокалова”), тежест и оток на засегнатите участъци.
Лимфокинетично действие
Лимфния застой (лимфедемът) е отичане (подуване) на ръцете или краката, причинено от натрупването на лимфна течност в извънклетъчните ( интерстициални) пространства, главно в подкожните мастни тъкани, което е главно резултат от дефект в лимфната система. Характеризира се с ненормално натрупване на излишни тъканни протеини, с оток, хронично възпаление и фиброза.
Ефектите на жълтата комунига върху ускоряване на лимфната циркулация са изследвани при кучета и хора, като са използвали лимфография за изследването й. Интравенозното приложение на препарат, базиран на жълта комунига на 10 доброволци, увеличава лимфната циркулация на гръдния лимфен проток (отговарящ за оттичане на лимфата от долните крайници на тялото), потвърждавайки лимфокинетичните свойства на този препарат и на кумарина, съдържащ го.[фиг.1][1,2]
„Почистващо” лимфата действие
Кумаринът, съдържащ се в жълта комунига, стимулира клетките макрофаги в тялото, като повишава тяхната протеолитична активност, която съдейства за разграждането им и оттам за „почистването” на лимфата. Разграденият излишен протеин води до намаляване на задържането на лимфна течност, което от своя страна намалява отока. Този протеин-намаляващ ефект може да бъде открит около четири часа след прилагане на кумарин и има пикове след 24 часа. Елиминирането на протеини и излишна течност започва след няколко дни, въпреки че ефектите му обикновено се проявяват едва след шест месеца, поради наличието на фиброзна тъкан, която забавя нормализирането на процеса.
Мета-анализът на 51 клинични проучвания, проведени в осем страни, които изследват ефектите на различни бензопирони, включително кумарин, при лечение на лимфедем ,показва, че пероралната или локална употреба довежда до значително намаляване на лимфния застой с между 40% и 71% в рамките на една година [3]. Използвайки 25-те проучвания, в които бензопирони (вкл. кумарин) се прилагат перорално, средното намаление на отока за една година е 36% (1225 пациенти). Намаляването е по-слабо изразено при елефантиаза (-15% за година), отколкото при 1 и 2 степен на лимфедем, тъй като очевидно отокът при него е по-сериозен.
През 1993 г. в Австралия, Индия и Китай са публикувани три проучвания, които разглеждат използването на кумарин при лечение на лимфедем. Лечението с кумарин намалява обема на отока с лимфедем на степен 2 на ръката с 2,2% на месец (т.е. 40% за шест месеца) и с 1,5% месечно (т.е. 33% за шест месеца) при лимфедем от степен 2 на крака [4].
Жълта комунига увеличава циркулацията на кръвта
Подчертано се увеличава кръвообращението при използването на стандартизиран екстракт от лечебна комунига. Установено е, че той увеличава капилярния кръвен поток в органи и тъкани като миокард и набраздени мускули и ефективно защитава миокарда при предизвикана исхемия [5].
Жълта комунига има капиляро укрепващо действие
Увеличаването на капилярната филтрация и недостатъчността на венозната и лимфната резорбция са отговорни за развитието на оток, един от основните симптоми, свързани с лимфен застой, хронична венозна недостатъчност и разширени вени.
Установено е, че упражнява изразено протективно действие по отношение на епитела на съдовата стена, заздравява капилярите, подобрява реологичните свойства на кръвта (подобрява се способността за движение на кръвта чрез повишаване на пластичността на еритроцитите) и има антитромботично действие. Има изразено предпазващо по отношение на свободните кислородни радикали действие, които са основна причина за увреждане на съдовата стена. Това предотвратява нейното възпаление и развитието на фиброза и уплътняване.
Библиография:
1. Foldi M et al., Arztl Forsch. 16, 99 (1962).
2. Bartos V et al., Med. Klin., 65, 1701 (1970).
3. Casley-Smith J.R., Benzo-pyrones in the treatment of lymphoedema, 1999 March, vol. 16, N01: 31-41.
4. New England Journal of Medicine, 329 (1993), 1158-1163 ; Annals Tropical Medicine Parasitology (1993) 87, 247-258 ; British Medical Journal, 307 (1993) 1037-1040.
5. Kovach A.G.B. et al., Arzneim Forsch., 20, 1630 (1970).