Артишок

Артишокът е многогодишно растение от семейството на сложноцветните като магарешкия бодил. За негова родина се смята Етиопия откъдето е пренесен и култивиран в Югозападна Европа и Северна Африка още във времената на Гърция и Рим. За първи път гръцкия философ Теофраст 4в. пр.н.е. е описал неговите полезни свойства. Благодарение на задълбоченото му проучване започнал да се ползва като храна с лечебни свойства. През първи век пр. н.е. Плиний Стари препоръчва артишок за чревен дистрес и освежаване на дъха; той също го препоръча за по-необичайни приложения, включително за излекуване на плешивост и зачеване на момчета. Гърци и римляни използвали листата на артишока като увеличаващо жлъчката средство (холеретик) и диуретик. Традиционните лекарствени употреби на артишок се фокусират върху чернодробните му действия. Листът на артишок се счита за холеретичен, предпазващ черния дроб (хепатопротективен), редуциращ холестерола и диуретик. Фармакологичните и терапевтичните ефекти на артишок върху черния дроб са били добре известни още през 17 век. Съвременните изследвания, започнати през миналия век, потвърдиха стимулиращите свойства на екстрактите от артишок върху черния дроб и жлъчния мехур.
В сравнение с други зеленчуци, артишокът има голямо съдържание на полифенолни съединения, на което се дължат и неговите силни антиоксидантни свойства. Биологично активното действие на артишока се дължи основно на фенолните киселини, от които най-важните са хлорогеновата и другите моно- и ди-кафеоилхинонови, вкл. най-известния цинарин (известен още като 1,3-дикафеоилхинова киселина). Съдържа стероли, включително бета-ситостерол, стигматерол и кампестерол. Изследванията показват, че листата са с високо съдържание на важните флавоноиди лутеолин и апигенин.

Клинично доказани действия и показания на екстрактът от артишок

 

Екстрактът от артишок повишава количеството на синтезираните жлъчни сокове, което значително повлиява функционални състояния свързани с нарушено храносмилане:

Около една трета от цялото население страда от диспептични оплаквания. Те се състоят най-вече от функционални нарушения на горния чревен тракт, включително жлъчката, черния дроб и панкреаса, но без органична причина. Често оплакванията продължават от няколко дни до седмици и са склонни да се повтарят редовно. Днес е общоприето, че увеличаването на жлъчната секреция (холереза) е съществено средство за лечение на диспептични оплаквания. Експериментални и клинични данни предполагат, че диспептичните оплаквания възникват най-често от стомашни причини, но показват, че е засегната и жлъчната функция [1]. Недоброто функциониране (дискинезия) на жлъчните пътища се счита за основната причина за не-язвени диспептични оплаквания. Ефектите на холеретичните лекарства са двойни: те повишават жлъчната секреция, която е важна за храносмилателната дейност и оказват положително влияние върху чревната подвижност. С доказан холеретичен ефект е екстрактът от артишок [2]. През 1957 г. е показано, при пациенти и здрави доброволци чрез използване на дуоденална сонда, че екстрактът от артишок увеличава специфично секрецията на жлъчка (холереза) , но не и придвижването й ( холекинезата) . Холеретичния ефект започва „леко“ незабавно, достига максимум след 1/2 час и преминава след 1 час. Увеличаването на жлъчната секреция подобрява храносмилането на мазнините [3].

Екстрактът от артишок понижава общия холестерол, „лошия“ LDL холестерол и триглицеридите и увеличава „добрия“ HDL холестерол:

Проучванията показват, че екстрактите от листа на артишок могат да имат значително влияние върху нивата на общия холестерол в организма [4].
През 2017 г. научно проучване прави преглед на над 700 участници и установява, че добавянето на екстракт от лист на артишок на ежедневна база за период от 5 до 13 седмици може да доведе до значително намаляване на липопротеините с ниска плътност (LDL), обикновено наричан „лош холестерол“.
Друго проучване, публикувано през 2000 г., включва 143 участници и се фокусира върху ефекта на екстракта от артишок върху високите нива на липопротеините.
Проучването установява, че приемането на артишок всеки ден в продължение на шест седмици намалява общия холестерол в тялото с 18,5% и намалява нивото на „лошия” холестерол с до 22,9% [5].
Освен това е установено, че екстрактите от артишок могат да повишат и нивата на добрия холестерол – известен също като липопротеини с висока плътност (HDL). При двойно-сляпо, контролирано с плацебо изпитание по случаен признак, проведено в Италия през 2013 година, 92 души с наднормено тегло и първична лека хиперхолестеролемия приемали дневно по 500 мг екстракт от листа на артишок или плацебо в продължение на 8 седмици. Лечението с екстракта значително увеличило нивото на добрия им холестерол (с 10%) и намалило общия и лошия холестерол съответно с 6% и с 15%.

Ефектът на артишок върху понижаването нивата на холестерола се основава на два ключови механизма:
Първо, екстрактите от артишок съдържат съединение, наречено лутеолин – мощен антиоксидант, който предотвратява синтеза на холестерол.
Второ, екстрактите от артишок могат да повишат метаболизма на холестерола и да насърчат разграждането и елиминирането му.
Общият ефект е намалените нива на холестерол в организма.

Артишокът намалява „омазняването” на черния дроб:

Метаболизмът на холестерола е свързан със съдържанието на мазнини в черния дроб, независимо от телесното тегло, което означава, че колкото повече мазнини съдържа черният дроб, толкова по-висок е синтезът на хостерол [6]. Чернодробното натрупване на триглицериди се свързва с развитие на състоянието „омазняване” на черния дроб [7]. Лечението на група пациенти с „омазняване” на черния дроб с екстракт от артишок довежда до значително намаляване на омазняването (хистопатологично се наблюдава едновременно намаление на макровезикуларната и микровезикуларната стеатоза) [8].

Артишокът има антиоксидантно и хепатопротекивно действия:

Екстрактът от артишок стимулира притока на кръв в черния дроб, мобилизира енергийните ресурси, увеличава броя на двуядрените чернодробни клетки, както и съдържанието на РНК в чернодробните клетки и стимулира клетъчното делене [3]. Освен това екстрактът от артишок засилва регенеративните способности на черния дроб. [4, 9].
Антиоксидантният ефект е показан в култивирани чернодробни клетки чрез индуциране на окисляване по изкуствен начин. Добавянето на екстракт от артишок в хранителната среда намалява смъртта на клетките.
Екстрактът от артишок има защитни ефекти срещу чернодробни токсини. Хепатоцитите се увреждат, но чрез добавянето на екстракт от артишок се предотвратява клетъчната смърт и възстановяват нормалната им функция почти напълно.

Защитава лимфните съдове от увреждане от свободни радикали и заздравя връзките между клетките им:

При клинични проучвания екстрактът предизвиква синтеза на важни молекулярни маркери на младостта, отговорни за микроциркулацията и вазодилатацията на ендотелните клетки, действащи като потенциално противовъзпалително средство, защитават лимфните съдове от окислително увреждане чрез образуване на ROS и засилват клетъчната кохезия чрез подсилване на плътния съединителен комплекс. В допълнение, екстрактът от артишок чрез модулиране на молекулни пътища подобриява експресията на гени, участващи в анти-стареещи механизми[10].

 

Библиография:


1. Ritter, U.: Motilitätsstörungen der Gallenwege. Fortschr. Med. 106/9 (1988) 176-178
2. Kirchhoff, R., Beckers, C., Kirchhoff, G.M., Trinczek-Gärtner, H., Petrowicz, O.Reimann, H.J.: Steigerung der Cholerese durch Artischockenextrakt. Ärztliche Forschung 40/6 (1993) 1-12
3. Schilcher, H. Heil, B.M.: Artischockenextrakt – Eine aktuelle Standortbestimmung. Therapeutikon 9 (1992) 410-417
4. Sahebkar A, Pirro M, Banach M , Mikhailidis DP, Atkin SL, Cicero AFG.Lipid-lowering activity of artichoke extracts: A systematic review and meta-analysis.
5. Englisch W, Beckers C, Unkauf M, Ruepp M, Zinserling V.Efficacy of Artichoke dry extract in patients with hyperlipoproteinemia.
6. Simonen P, Kotronen A, Hallikainen M, Sevastianova K, Makkonen J, Hakkarainen A, Lundbom N, Miettinen TA, Gylling H, Yki-Järvinen H Cholesterol Synthesis is Increased and Absorption Decreased in Non-alcoholic Fatty Liver Disease Independent of Obesity. Journal of Hepatology2010; 54:153-9.
7. Fromenty B,Pessayre DInhibition of Mitochondrial Beta-oxidation asMechanism of Hepatotoxicity.PharmacolologyTherapy1995; 67: 101–54.
8. The Effect of Artichoke Leaf Extract on Alanine Aminotransferase and Aspartate Aminotransferase in the Patients with Nonalcoholic Steatohepatitis. PUBMED https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4879230/
9. Wagner, H. Wiesenauer, M.: Phytotherapie. (1995), Stuttgart-Jena-New York: Gustav Fischer. 144-145
10. Isabella D’Antuono, Antonietta Carola, Luigi M. Sena, Vito Linsalata,Angela Cardinali, Antonio F. Logrieco, Maria Gabriella Colucci and Fabio Apone
Artichoke Polyphenols Produce Skin Anti-Age Effectsby Improving Endothelial Cell Integrityand Functionality