L-глицин: най-малката аминокиселина, участваща в човешкото тяло, и голямата й роля за нервната ни система

Аминокиселината L-глицин е най-малката аминокиселина, а е най-използваната от тялото биохимично дори и от нервната ни система. Дефицитът на L- глицин може да доведе до многобройни последици за: храносмилането, функционирането на мозъка (успокоява мозъка, нормализира съня и отговаря за познавателните функции), непълноценно метилиране и детоксификационни процеси в черния дроб. Той е една от четирите главни аминокиселини, които изграждат съединителната тъкан (колаген и еластин) в тялото ни. L-глицинът може да бъде доставен от хранителни източници: месо, риба, варива и млечни продукти. L-глицинът може да бъде ендогенно синтезиран също. По-специално, L- глицинът се получава от аминокиселината серин чрез ензим, известен като серин хидроксиметилтрансфераза (SHMT). SHMT е “метилтрансфераза” ензим и като такъв участва в процеса метилиране. Витамин В-6 е кофактор, който прави SHMT обратимото превръщане на серин в глицин.

L-глицин и действията му в нервната система:

 

Успокояващо действие

В мозъка и нервната система L-глицинът действа като задръжен невротрансмитер. Той е естествен антагонист на възбуждащите невротрансмитери глутамат и NMDA (N-метил-D-аспартат). Заедно с ГАМК (гама-аминомаслената киселина) и таурин стимулират синтеза на друг задръжен невротрансмитер, серотонин. Глицинови рецептори се намират в хипокампуса, заедно с GABA и глутаматните рецептори. Хипокампусът, част от лимбичната система, е централно средство за обработка на паметта, емоцията и дори може да бъде регулатор на автономната нервна система. Доказателство за това е съобщеното тази година клинично изследване за „клетки на безпокойството” разположени в хипокампуса, които отговарят за материалното възпроизвеждане на емоциите обединени с общото понятие безпокойство и тревожност*. Това може би обяснява наблюденията, че глицинът индуцира седативен или инхибиторен ефект като се повлияят добре продължителността и дълбочината на сънят, а същевременно е в състояние да подобри настроението и познанието (паметовите способности). Установено е чрез клинични изследвания, че високи дози глицин контролират симптомите на обсесивно-компулсивните разстройства.L-глицин

Качеството на съня

Установено е, че L-глицинът подобрява качеството на съня, както и значително подобрява симптомите, причинени от лишаване от сън. Той влияе на съня по няколко начина:

А) Лекият спад на телесната температура е ключова част от физическото прогресиране от будно състояние в сън. L- глицинът работи за увеличаване на притока на кръв към крайниците на тялото, което намалява основната телесна температура. Проучване на ефекта на L-глицин като хранителна добавка показва, че той предизвиква спад в телесната температура, като освен да помага на хората да заспят по-бързо действа и да прекарват повече време в стадий REM. Други проучвания показват, че допълнителният глицин може да ви помогне да достигнете по-бързо в дълбок с бавни вълни сън.

  Б) L-глицинът повишава нивата на серотонина. Серотонинът има сложна връзка със съня. Наред с други неща, серотонинът е необходим, за да се синтезира хормона на съня мелатонин. При хора, които имат затруднения в съня или нарушения на съня, като например безсъние и сънна апнея, повишаването на нивата на серотонин може да помогне за възстановяване на здравословния сън и да насърчи по-дълбокия, по-спокоен и освежаващ сън. Изследванията показват, че приет като хранителна добавка L-глицинът повишава серотонина, намалява симптомите на безсъние и подобрява качеството на съня. Други проучвания предполагат, че това може да ви помогне да се върнете към здравословни цикли на съня след период на нарушен сън.

За повишаване на познавателните способности и паметта

L- глицинът е активен в хипокампуса, област на мозъка, важна за паметта и ученето. В допълнение, той изглежда осигурява предимства за познавателната функция през деня. В същото проучване, се отчита, че допълнително приетият L-глицин улеснява заспиването и вкарва в дълбок сън, учените откриват, че хората са постигнали по-високи резултати в тестове изучаващи познавателните способности. Учените активно изследват използването му в лечението на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер.

Може би успяхме да ви впечатлим за това как най-малката аминокиселина в организма освен с известната на повечето хора структурна функция притежава и други пряко влияещи на умствените ни функции роли.

*В проучване, публикувано на 31 януари в Neuron, екип от учени в Университета на Сан Франциско и Колумбийския медицински университет” съобщава, че открива неизвестни преди това “клетки на безпокойство” в миши хипокампус. Хипокампусът е известен с образуването на спомени за събития и места, но последните изследвания показват, че части от хипокампуса също играят голяма роля в нашия емоционален живот. В проучването, използващи на живо изображения на мозъците на свободно движещи се мишки, разкриха неврони в хипокампуса, които реагират силно, когато мишките се разхождат в открити райони тип лабиринт или открито поле, области, които обикновено предизвикват силна тревога при гризачи. След това учените са показали, че тези “неврони на безпокойството” са свързани директно с хипоталамусът.