Най-често прилаганите техники за успешно и трайно преодоляване на негативните емоции

Както беше споменато в предишната статия »: хипоталамусът е част от Лимбичната система (limbus — граница, край), която е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основните чувства на човека – емоциите, настроението, инстинктите и запаметяването. Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. Единството от – знание, преживяни емоции, отношения – позволяват на личността да разбира обкръжаващия свят, личната си значимост и да приспособява своето поведение в съответствие със средата и собствените пристрастия.

Често в тялото ни протичат процеси, които то приема за стресови, а ние дори и не подозираме за това. За да можем да ги „менажираме“ правилно първо трябва да осъзнаем как преминават те.

При определени, ежедневни, ситуации при всеки индивид се наблюдават някой от следните видове поведение и симптоми, подсказващи ни за наличие на проблем на подсъзнателно ниво и нашата реакция на този стресор:

1. Адаптивно поведение -изразява се в адекватни на ситуацията действия;

2. Неадаптивно поведение – В периода на травмата може да се наблюдава фаза на отричане на събитието, частична или пълна загуба на спомени за събитието, вцепененост или свръхактивност, натрапливо-повтарящи се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточаване върху теми извън събитието, поради свръхангажираност с последното, вцепенения и др.

3. Нарушение на вниманието и дезорентация;

4. Повишена тревожност, самоизолация, отчаяние и депресия;

5. Възбуда, гняв, свръхактивност или свръхпасивност;

6. Бягство /отдръпване/ от стресовата ситуация;

Всеки стресор има свой отличителен биологичен почерк, модел на светкавични промени, които мобилизират тялото едновременно с надигането на съответната емоция, както и уникален набор от сигнали, които тялото автоматично започва да излъчва под нейно влияние. Една от реакциите на мозъка е пренареждане на паметта и на възможностите за действие, така че най-адекватните да се окажат на първите места в списъка и съответно да се приложат по-бързо. Затова хора, които не знаят как да се справят сами могат да се обърнат към специалист, за да им помогне. Те използват в практиката си различни похвати, съобразени със състоянието на всеки един човек, за да помогнат за преодоляването им.

С някой от тях ще Ви запознаем в следващите редове, за да добиете представа в какво точно се състоят:

1. Когнитивно-поведенческа терапия: Представлява структурирана, краткосрочна, фокусирана към настоящето психотерапия за тревожност, различни видове фобии и депресия, насочена към разрешаване на настоящите проблеми и модифициране на дисфункционалното (неточно и/или безполезно) мислене и поведение. Терапията се базира на индивидуална формулировка, т.е. на разбирането на отделния пациент (неговите специфични убеждения и модели на поведение). Когато хората се научат да оценяват мисленето си по по-реалистичен и адаптивен начин, постигат подобрение на емоционалното си състояние и на поведението си.

2. EMDR: Eye Movement Desensitization and Reprocessing – е ефективен за всякакъв вид психологическа травма и страхове, които преследват човек, преживял еднократно травмиращо събитие или наплашен от чести и силни паник атаки и развил различен вид фобии. Първоначално той оценява по скала какво е нивото на дискомфорта, който изпитва и описва негативните емоции и телесни усещания. Когнициите (мислите) се заместват от първоначалните крайно отрицателни, в безобидни и свързани с реалността. Човек преминава през травмиращи спомени, след това през отключващите фактори за сегашното му състояние и накрая се стига до сегашния момент, както и непосредствено бъдеще. Изследвания с fMRI (функционален ядреномагнитен резонанс) илюстрират промяната на ниво мозъчна активност преди и след една EMDR сесия. Преди сесията изследваните лица, мислейки за травматичното събитие имат повече активност в лимбичната система (мозъчния дял, отговарящ за емоциите), а след преработката активността преминава в кората на мозъка (мисълта). Това нагледно обяснява как след “преработката” събитието не носи на човека този дискомфорт, който изпитва първоначално.

3. НЛП, съкращение от Невро-Лингвистично Програмиране: В основата стои разбирането, че всеки възприема света, чрез петте си сетива (зрение, слух, допир, вкус, мирис). Сетивната информация минава през безброй умствени „филтри“, образувани от нашите спомени, спомени за спомени, чувства и минали възприятия. Поради тези възприятия ние преживяваме само собственото си, ограничено тълкуване за света – или така наречената ни собствена реалност. НЛП помага да се разбере и възприеме тази внушителна реалност и най-вече как представяме или тълкуваме нещата, а също и как междувременно обобщаваме, изопачаваме и унищожаваме голяма част от наличната информация. Чрез конкретни НЛП техники, връзката между неврологичните процеси в мозъка и начина на поведение, могат да бъдат променяни и управлявани.

4. Хипноза: Това е комплексен и многоизмерен вид психотерапия, който се развива във времето, специфичен и уникален терапевтичен метод, насочен изцяло към доброто на клиента. По същността си тя е постоянен поток на концентрация от страна на пациента върху определена идея, чувство, мисъл или усещане. При хипнотичен транс много по-лесно може да се заобиколят съпротивите на логиката и да се индуцира по индирективен път промяна в подсъзнанието. В хипнотично състояние, пред пациента се разширява полето от избори и той може да направи осъзнат избор за нов тип световъзприятие, което да интегрира в ежедневието и което от своя страна създава условия за позитивна промяна – вътре и вън от него.

Посочените терапевтични подходи съдържат техники за справяне в съответствие с конкретните нужди. Те спомагат да превърнете проблема във възможност за усъвършенстване на своите умения, да се подобрят познанията, умения и способността за адаптиране.