Остра травма при спортуващи и правилното и пълно възстановяване от нея.

В следващите три статии ще разгледаме темата остра травма и как да се възстановяваме като ги разделим на три подтеми:
1. Остра травма и остро възпаление
2. Най-често използваните медикаменти за остра травма
3. Най-добрата за момента стратегия за възстановяване на острата травма

Остра травма при спортуващи - ЦелифармХората, които спортуват редовно, са по-склонни да имат наранявания на опорно-двигателната система (мускули, сухожилия, хрущяли и кости), отколкото другите хора на същата възраст. Това не означава, че трябва да избягвате спорта, защото ползите за здравето далеч надвишават разходите по отношение на спортния травматизъм. Спортните травми най-често са причинени от недобри тренировъчни методики; структурни аномалии; слабост на мускули, лигаменти, сухожилия; опасни условия за трениране и др.

Определението за травма е: нарушаване анатомичната и/или функционалната цялост на организма под въздействие на увреждащи агенти. Различната степен на изразеност на местните и общите прояви определя тежеста на травмата, а времето на въздействие на увреждащия агент определя дали протича остро, подостро или хронично. Остра травма е тази, която се случва бързо и симптомите се развиват незабавно след увреждането. Симптомите на острата травма са силна болка, затопляне на засегнатото място, отток, нарушена цялост на тъканите и ограничена функционалност на засегнатата структура. Всички те са симптоми на развитие на защитната възпалителна рекация. Дори и да е местен и ограничен процес (на мястото на травмата), един възпалителен процес винаги въвлича със себе си в различна степен и целия организъм (висока температура, болка, намалени съпротивителни сили, промени в биохимичните стойности на кръвта).

Острото възпаление представлява най-ранният непосредствен отговор на увреждащия агент. Не е спецефичен и може да се предизвика от всякакво увреждане с изключение на смъртоносно за организма като цяло. Характерни са ексудация на течност и плазмени протеини, образуване на оток, емиграция на левкоцити (предимно неутрофилни гранулоцити, лимфоцити). Възпалението има три основни фази: фаза на тъканно увреждане, фаза на отделяне на възпалителен излив и фаза на тъканна регенерация.

Всяка фаза има своите проявяващи се симптоми и период на протичане:

Фаза на тъканно увреждане

В първата фаза на тъканно увреждане се освобождават вещества т.нар. медиатори на възпалението, чиито ефекти могат да бъдат обобщени както следва: повишаване на просвета на кръвоносните съдове (вазодилатация), повишена съдова пропускливост, засягане на съдовата стена, привличане и активиране на клетки на имунната система, отделяне на вещества предизвикващи болка и температура. Те отговарят за ограничаване и евентуално елиминиране на последиците от нараняването чрез активиране на всички участници в развитието на острото възпаление. По произход те са клетъчни (хистамин, серотонин, простагландини, левкотриени, липоксини, реактивни форми на кислород, лизозомни ензими, цитокини, хемокини, азотен оксид и невропептиди) или плазмени (система на комплемента, кининова, коагулационнна и фибринолитична системи).

Ексудативна фаза

Във втората фаза на възпалителен излив (ексудат) се наблюдават главно хемодинамични промени (промени в микроциркулацията, позволяващи клетъчните и пламени фактори да напуснат циркулацията и преминат в тъканите) и отделяне на медиатори на възпалението. Наблюдават се първоначално вазоконстрикция предизвикана от освободения норадреналин, а последствие под въздействието на медиаторите на възпалението (хистамин, азотен оксид) се увеличава кръвния ток, което ние наблюдаваме като локално зачервяване и затопляне. Увредената съдова стена и разширяването на съдовите пори (посредством медиаторите – хистамин, брадикинин, левкотриени, субстанция Р), настъпва излизане на богата на белтъци течност. На по-късен етап настъпва забавяне на кръвотока до стаза (следствие на загубата на течност).

Фаза на регенерация

Третата фаза на тъканна регенерация има за цел да се размножат и разраснат местните клетъчни елементи във възпалената тъкан. Това ние наблюдаваме чрез зарастване на епидермиса на кожата, на лигавици на органи (стомах, дебело черво и др.) и паренхимни органи (черен дроб, панкреас и др.). На този етап се формира нова (гранулационна) тъкан запълваща тъканния дефект за сметка на съединителната тъкан и микросъдовете. Процесът се засилва със заглъхването на възпалителния процес. Процесът минава също през определени етапи: на очистване на увредените тъкани (фаго- и пиноцитоза), разрастване и запълване на дефекта. Възстановителният процес зависи от степента на острото възпаление. Регенерационните процеси се контролират от баланса на стимулирашите растежни фактори и растежните инхибитори.

Изходът от острата травма (възпаление) може да бъде:
– Пълно структурно и функционално възстановяване на тъканите.
– Непълно възстановяване с формиране на фиброзна тъкан и намаляване или загуба на функция.
– Преминаване в хронично възпаление.

През всяка една от тези фази трябва да се приложат и използват своевременни и правилни действия и средства, за да може острата травма да има пълно структурно и функционално възстановяване. За да си гарантирате, че ще постигнете тази цел трябва да се обърнете към специалист, който да определи вашия индивидуален лечебен план (включващ използване на подходящите мануална и/или апаратна терапии, средства за овладяване на възпалителните процеси и подпомагане на регенерацията на увредените тъкани). Така вие ще се върнете да практикувате пълноценно вашия любим спорт и ще запазите качеството си на живот без да се налага да сменяте спорта или да изпитвате болка или ограничена функционалност (показващи, че не сте възстановен напълно) по време на натоварването.

Подобни статии: