Остра травма при спортуващи и правилното и пълно възстановяване от нея.

В следващите три статии ще разгледаме темата остра травма и как да се възстановяваме като ги разделим на три подтеми:
1. Остра травма и остро възпаление
2. Най-често използваните медикаменти за остра травма
3. Най-добрата за момента стратегия за възстановяване на острата травма

Остра травма при спортуващи - ЦелифармХората, които спортуват редовно, са по-склонни да имат наранявания на опорно-двигателната система (мускули, сухожилия, хрущяли и кости), отколкото другите хора на същата възраст. Това не означава, че трябва да избягвате спорта, защото ползите за здравето далеч надвишават разходите по отношение на спортния травматизъм. Спортните травми най-често са причинени от недобри тренировъчни методики; структурни аномалии; слабост на мускули, лигаменти, сухожилия; опасни условия за трениране и др.

Определението за травма е: нарушаване анатомичната и/или функционалната цялост на организма под въздействие на увреждащи агенти. Различната степен на изразеност на местните и общите прояви определя тежеста на травмата, а времето на въздействие на увреждащия агент определя дали протича остро, подостро или хронично. Остра травма е тази, която се случва бързо и симптомите се развиват незабавно след увреждането. Симптомите на острата травма са силна болка, затопляне на засегнатото място, отток, нарушена цялост на тъканите и ограничена функционалност на засегнатата структура. Всички те са симптоми на развитие на защитната възпалителна рекация. Дори и да е местен и ограничен процес (на мястото на травмата), един възпалителен процес винаги въвлича със себе си в различна степен и целия организъм (висока температура, болка, намалени съпротивителни сили, промени в биохимичните стойности на кръвта).

Острото възпаление представлява най-ранният непосредствен отговор на увреждащия агент. Не е спецефичен и може да се предизвика от всякакво увреждане с изключение на смъртоносно за организма като цяло. Характерни са ексудация на течност и плазмени протеини, образуване на оток, емиграция на левкоцити (предимно неутрофилни гранулоцити, лимфоцити). Възпалението има три основни фази: фаза на тъканно увреждане, фаза на отделяне на възпалителен излив и фаза на тъканна регенерация.

Всяка фаза има своите проявяващи се симптоми и период на протичане:

Фаза на тъканно увреждане

В първата фаза на тъканно увреждане се освобождават вещества т.нар. медиатори на възпалението, чиито ефекти могат да бъдат обобщени както следва: повишаване на просвета на кръвоносните съдове (вазодилатация), повишена съдова пропускливост, засягане на съдовата стена, привличане и активиране на клетки на имунната система, отделяне на вещества предизвикващи болка и температура. Те отговарят за ограничаване и евентуално елиминиране на последиците от нараняването чрез активиране на всички участници в развитието на острото възпаление. По произход те са клетъчни (хистамин, серотонин, простагландини, левкотриени, липоксини, реактивни форми на кислород, лизозомни ензими, цитокини, хемокини, азотен оксид и невропептиди) или плазмени (система на комплемента, кининова, коагулационнна и фибринолитична системи).

Ексудативна фаза

Във втората фаза на възпалителен излив (ексудат) се наблюдават главно хемодинамични промени (промени в микроциркулацията, позволяващи клетъчните и пламени фактори да напуснат циркулацията и преминат в тъканите) и отделяне на медиатори на възпалението. Наблюдават се първоначално вазоконстрикция предизвикана от освободения норадреналин, а последствие под въздействието на медиаторите на възпалението (хистамин, азотен оксид) се увеличава кръвния ток, което ние наблюдаваме като локално зачервяване и затопляне. Увредената съдова стена и разширяването на съдовите пори (посредством медиаторите – хистамин, брадикинин, левкотриени, субстанция Р), настъпва излизане на богата на белтъци течност. На по-късен етап настъпва забавяне на кръвотока до стаза (следствие на загубата на течност).

Фаза на регенерация

Третата фаза на тъканна регенерация има за цел да се размножат и разраснат местните клетъчни елементи във възпалената тъкан. Това ние наблюдаваме чрез зарастване на епидермиса на кожата, на лигавици на органи (стомах, дебело черво и др.) и паренхимни органи (черен дроб, панкреас и др.). На този етап се формира нова (гранулационна) тъкан запълваща тъканния дефект за сметка на съединителната тъкан и микросъдовете. Процесът се засилва със заглъхването на възпалителния процес. Процесът минава също през определени етапи: на очистване на увредените тъкани (фаго- и пиноцитоза), разрастване и запълване на дефекта. Възстановителният процес зависи от степента на острото възпаление. Регенерационните процеси се контролират от баланса на стимулирашите растежни фактори и растежните инхибитори.

Изходът от острата травма (възпаление) може да бъде:
– Пълно структурно и функционално възстановяване на тъканите.
– Непълно възстановяване с формиране на фиброзна тъкан и намаляване или загуба на функция.
– Преминаване в хронично възпаление.

През всяка една от тези фази трябва да се приложат и използват своевременни и правилни действия и средства, за да може острата травма да има пълно структурно и функционално възстановяване. За да си гарантирате, че ще постигнете тази цел трябва да се обърнете към специалист, който да определи вашия индивидуален лечебен план (включващ използване на подходящите мануална и/или апаратна терапии, средства за овладяване на възпалителните процеси и подпомагане на регенерацията на увредените тъкани). Така вие ще се върнете да практикувате пълноценно вашия любим спорт и ще запазите качеството си на живот без да се налага да сменяте спорта или да изпитвате болка или ограничена функционалност (показващи, че не сте възстановен напълно) по време на натоварването.