Пребиотиците са полезни за хора със затлъстяване заради подобрение на метаболитните процеси

Пребиотиците повишават чувството за ситост и намаляват обема на приетата храна.

Намаляват складирането на въглехидрати в мазнини.

Подобряват липидния метаболизъм.

Намаляват хроничното възпаление в тялото, което е една от скритите причини за затлъстяване.

Постига се дългосрочно намаляване на телесното тегло.

Kонсумацията на пребиотици (храни или добавки) е свързана с благоприятни ефекти срещу затлъстяването.

Резултатите показват, че пребиотичната терапия променя състава на микробиота, като стимулира растежа на Lactobacillus и Bifidobacterium в стомашно-чревния тракт на затлъстели животни .В същото време намалява популацията на патогенни микроорганизми, включително Firmicutes и Bacteroidetes. Тези промени, предизвикани от пребиотиците водят до редица ефекти срещу състоянието затлъстяване: подобрена ентеро-ендокринна активност, глюкозен и липиден метаболизъм и лептинова чувствителност. Приемащите пребиотици ,затлъстели животни, започват да проявяват нормален метаболитен фенотип: липса на инсулинемия, по-ниски нива на триглицериди, по- малко мастна маса и по -малко инфилтрация на липиди в мускулите.

И все пак как точно чрез пребиотиците отслабваме?

1. Повишaване чувството за ситост и намаляване обема на приетата храна

Осъществява се чрез подобрение активността на ентеро-ендокринните клетки, които освобождават хормони, участващи в модулацията на прием на храна ( чувство за ситост), енергийна хомеостаза и телесно тегло. Чрез пребиотиците се повишават нивата на циркулиращ глюкагон-подобен пептид-1(GLP-1*), повишена експресия на про-глюкагонови и пептидни YY (PYY**) гени. Подобряването производството на GLP-1, PYY и грелин*** влияят пряко на центровете на глада в хипоталамуса. Повишава се също чувствителността на рецепторите за хормона лептин.Така с по-малко храна се чувстваме сити и доволни.

2. Намаляване складирането на въглехидрати в мазнини

Пребиотиците променят микробиота в червата като намаляват захаролитичните (разграждащи въглехидрати) бактерии. Чрез тях въглехидратите от храната се разграждат и усвояват по-бързо, което води до по-силен и бърз инсулинов отговор. Високият серумен инсулин (инсулинемия) поттиска разграждането на мазнини и засилва превръщането и складирането на въглехидратите под формата на мазнини.Чрез изключването на ролята на бактериите се нормализира и инсулиновият отговор. Така тялото по-малко складира и има по-голяма възможност да използва собствените си мазнини за енергия.

3. Подобряване на липидния метаболизъм

Пребиотиците въздействат чрез промяна в експресията на гените, участващи в липидния метаболизъм. Пример за това са активацията на пероксизомен пролифератор-активиран рецептор (PPAR), регулиране на стерол регулаторен елемент-свързващ протеин-1с(SREBP-1с) и ензимите липаза и синтаза на мастни киселини. Подобреното метаболизиране на мазнини увеличава използването им за енергия и намалява складирането им като резервна енергия. Намаляват нивата на общ холестерол, триглицериди и липиди с ниска плътност ( т.нар. лош холестерол).

4. Намаляват възпалението в тялото, което е една от основните причини за затлъстяване

Една от причините предизвикваща състоянието затлъстяване са знае, че е системното хронично възпаление. Най-нагледен пример е засягането от възпаление на хипоталамуса, което води да нарушаване на чувството за ситост и глад. То се проявява с повишаване на калорийния прием ( калориен излишък) и неминуем процес на складиране и увеличаване на телесното тегло. При доказване ролята на възпалението като фактор, причиняващ затлъстяване, проучванията са открили връзка и важна роля на определени семейства бактерии с този процес. Отделените крайни отпадни продукти от техния клетъчен метаболизъм въздействат негативно на определени тъкани и органи ( хипоталамус, черен дроб, панкреас, мускули, висцерална мастна тъкан и черва). Това въздействие стартира ответна реакция от тялото чрез отделяне на про-възпалитени вещества.Това променя метаболитните процеси в тялото и се проявява симптоматично със затлъстяване.

Проучванията с използване на пребиотична терапия са показали,че се намаляват бактериите, предизвикващи възпаление в тялото и оттам се неутрализира техния негативен ефект относно затлъстяването.

Чрез нормализиране на микробиота в тялото се постига неутрализиране влиянието им за нашето телесно тегло и отслабване. Това довежда до дългосрочно намаляване на телесното тегло. В повечето случаи освен по-слаби подобряваме и дадени метаболитни процеси в тялото, което има значение и за здравето ни.
Изясняването дали бактериите са ни виновни за състоянието затлъстяване е все още трудно осъществимо поради скъпо струващите и невинаги достатъпно информативни микробиомни тестове. Най-сигурният начин без тест да знаете, че имат роля в затлъстяването е да сте повишили телесните килограми и едновременно с това да са се появили и неприятни симптоми от страна на храносмилателната система. Само чрез промяна в модела на хранене чрез допълълнителен прием на пребиотици ще повлияете едновременно й двата проблема. И ще бъдете слаби с плосък корем!

 

* Глюкагон-подобен пептид-1(GLP-1) представлява пептиден хормон (от групата на т.нар. инкретини), изграден от 30 аминокиселини, който се секретира главно от L-клетките ( ентероендокринни клетки) в йеюнума и илеума. GLP-1 упражнява директни и индиректни ефекти след освобождаването си в циркулацията и модулира панкреасната островноклетъчна секреция като част от „ентероинсуларната ос“, която участва в поддържане на глюкозната хомеостаза. Неговите плазмени концентрации се увеличават шест до осем пъти след прием на храна с високо съдържание на въглехидрати. Той стимулира секрецията на инсулин при повишени нива на плазмената глюкоза, а понижава серумните нива на глюкагон без това да засяга глюкагоновия отговор към хипогликемия. Директно влияе за понижаване на апетитът като повишава чувството на ситост.

** Пептидът YY (PYY) е къс 36-аминокиселинен пептид, секретиран от L-клетките в илеума и дебелото черво в отговор на храненето. Има анориксигенен ( намалява апетита) ефект и участва в енергийната хомеостаза.

*** Грелин е хормон с многобройни функции, който се произвежда и освобождава главно от стомаха, но малки количества, се отделят от тънките черва, панкреаса и мозъка. Увеличава апетита (ориксогенен хормон), което води до увеличение на приема на храна и увеличава складирането на мазнини. Когато се прилага на хора, грелин увеличава приема на храна с до 30%; той циркулира в кръвта и действа в хипоталамуса, област на мозъка, която е от решаващо значение за контрола на апетита, защото там е центърът на глада. Грелин също е показал, че действа в областите на мозъка, участващи в отговор на награди, като амигдалата. Грелин също стимулира отделянето на хормон на растежа от хипофизната жлеза, което, за разлика от самия грелин, разгражда мастната тъкан и предизвиква натрупване на мускули. Грелин също има защитни функции върху сърдечно-съдовата система и играе роля в контрола на освобождаването на инсулин.