Кверцетин

Химическа структура на кверцетин

Кверцетинът е член нагрупата съединения флавоноиди, които са част от по-голям клас естествено съдържащи се в природата съединения полифенолите.

Флавоноидите определят до голяма степен цвета на растението (лист, плод и цвят). Химически е флавонол полифенол (3, 3, 4, 5, 7-пентахидроксифлавон), който има лимонен цвят. Той е най-изследваният флавоноид в медицината заради широкия му обхват на въздействие и затова често се описва като „майстор флавоноид“. В природата се среща само в растенията поради това, че животните (вкл. човек) не могат да го синтезират и трябва да го приемат отвън. Храните в, които се съдържа в различни количества са ябълки, нар, зеленчуци от семейство кръстоцветни, лук, грозде и най-голямо количество в каперсите. Биосинтезата му в растенията е с цел защитен отговор от ултравиолетова слънчева светлина и липидна пероксидация поради силното антиоксидантно действие протектиращо клетките от вредни фактори на средата. Различните форми на кверцетин имат различна степен на абсорбция в тънките черва. Установено е, че кверцетин дихидрат има най-голяма степен на абсорбция. Използват се допълнителни средства увеличаващи абсорбцията и бионаличността му (чрез системния протеолитичен ензим бромелаин и свързан с мазнини).

Клиничните проучвания показващи действието на кверцетина:

1. Антиоксидант

Кверцетинът е силен антиоксидант, който неутрализира свободните радикали и реактивните кислородни видове. Намалява увреждането на тъканите и ДНК на клетките. Повечето хронични здравословни проблеми в съвременния свят са причинени от повишения оксидативен стрес и свободни радикали в тялото. Кверцетин повишава антиоксидантната защита срещу широк спектър от здравословни състояния, свързани с оксидативния стрес. Проведените експериментални проучвания върху животни относно антиоксидантните ефекти на кверцетин са показали, че намалява окислително увреждане на тъкани като мозък, сърце и кръвоносни съдове следствие на излагане на агенти, които предизвикват оксидативен стрес. Ограничава оксидативното увреждане на мазнините, което намалява холестерола и предпазва от запушване на артериите. Кверцетинът също повишава и нивото на глутатион (най-силния антиоксидант произвеждан от тялото), което увеличава антиоксидантния капацитет на тялото.

2. Противовъзпалителен

Кверцетинът намалява отделяните при възпаление вещества цитокини, които увреждат тъканите. При състоянието подагра е установено, че потиска ключовия цитокин (интерлевкин 1-бета) отговорен за стартиране на възпалителния процес и последващата остра подагрозна атака. Кверцетинът може да намали експресията на възпалителни гени. Той изключва про-възпалителните гени (като тези, които водят до синтез на TNF-алфа), в човешките имунни клетки. В резултат на това действие нивата на TNF-алфа остават ниски, което предотвратява развитието на възпалителна реакция. При мъже кверцетинът се използва за намаляване на възпалението при хипертрофия на простатата. Проучване проведено на 30 мъже, кверцетин (1000 mg / ден) намалява възпалението на простатата и болката при 67% от тях след 1 месец. След това на 17 мъже са добавили бромелаин и папаин за повишаване на абсорбцията на кверцетин, заедно със сао палмето и червена боровинка. Тази комбинация подобрява симптомите при над 80% от мъжете. Той също така блокира много важен възпалителен ензим, COX-2, като повечето противовъзпалителни нестероидни средства.

3. Антихистамин

Мастоцитните клетки се активират по време на алергичен отговор (като алергичен ринит, сенна хрема), както и при хора със синдром на свръхактивните мастоцитни клетки. Кверцетинът действа в ранните етапи на алергичната реакция, като чрез приема му се избягва активирането на мастоцитите , чрез намаляване баланса Th2 / Th1 в полза на специфичната имунна защитна реакция Th1 вместо алергичната реакция Th2. Чрез намаляване на Th2-отговора се блокира производството на Ig-E антитела и последващо активиране на мастоцитите. При синдрома на свръхактивните мастоцити те освобождават молекули като хистамин, левкотриени, цитокини и други. Кверцетинът блокира активирането на мастоцитните клетки и по-този начин те не отделят хистамин, което блокира развитието на алергична реакция. Някои хора с алергична сенна хрема имат свръхекспресия на гена на хистамин H1 рецептор (H1R). Установено е, че колкото повече се експресира този ген, алергичните симптоми стават по-тежки. Кверцетинът намалява експресията на този ген и оттам се намалява силата на алергичната реакция. При астма отпуска гладката мускулатура, която изгражда дихателните пътища, което води до намалена употреба на конвенционални, краткосрочни астматични лечения.

4. Пикочна киселина

При състоянието подагра е установено е, че кверцетинът има три действия: обратимо потиска ензима ксантин оксидаза отговарящ за генерирането на пикочна киселина, неутрализира реактивните кислородни видове и свободни радикали както и да неутрализира ензима (капсаза-1), който генерира главното провъзпалително съединение интерлевкин-1 (предизвиква острия пристъп при подагра). Чрез по-малко синтезирана пикочна киселина се намалява концентрацията й, което намалява вероятността от кристализиране на пикочната киселина и отлагането й в ставите, околните тъкани и кръвоносните съдове. Проверена е степента на потискане на ензима ксантин оксидаза на кверцетина спрямо лекарството алопуринол. Кверцетинът е показал 95-96% степен на потискане спрямо 97-99% на алопуринола. Чрез силното си антиоксидантно действие, значително неутрализира оксидантния стрес причинен от кристалите мононатриев урат, което предпазва от стартиране на остър пристъп на подагра. Третото много важно действие е, че успява да неутрализира ензима (капсаза-1), който генерира главното провъзпалително съединение интерлевкин-1. Това пряко повлиява ограничаване развитието на възпалителен процес. Според проведените клинични изследвания, за да има ефект приемът на кверцетин е необходимо да бъде приет в дневна доза минимум 400mg разпределeн на два до четири приема. Най-често използваната форма е кверцетин дихидрат заради това, че е най-добре усвояема от тялото, която позволява да има висока бионаличност в тъканите.

5. Противораков

Според проучване на почти 10 000 човека е установено е, че честият прием на храни с високо съдържание на кверцетин води до по-малък риск от развитие на рак на белия дроб. Връзката е по-силна при тези на възраст под 50 години. Пушачите, които консумират много богати полифеноли храни, имат подобрена защита срещу рак на пикочния мехур.
Кверцетинът понижава концентрацията на цитокин (TNF-a) в тялото насърчаващ растежа и разпространението на повечето видове туморни клетки и намалява риска от рак. Доказателство за това е, че мишки с дефицит на TNF-a са резистентни към рак на кожата. Кверцетинът води до 5-кратно увеличение на живота на мишките с левкемия.
Кверцетинът специфично спира бързо делящите се ракови клетки в ранните фази на клетъчния цикъл. Това замразява туморния растеж и инициира митохондриите да убиват раковата клетка (чрез апоптоза).
Установено е, че задейства клетъчната смърт в човешки ракови клетки на дебелото черво (чрез блокиране на NF-kB пътя). Забавя растежа и предизвиква смъртта на левкемични клетки (чрез инхибиране на експресията на CОХ-2 и започване на апоптоза) и клетки от рак на гърдата без никакви вредни ефекти върху нормалните, здрави. Подобрява ефикасността на конвенционалните химиотерапевтични лекарства.

6. Сърдечно-съдова система

Той намалява общия и LDL холестерол, които са важни фактори за здравето на сърцето. Кверцетинът понижава кръвното налягане в проучване с 41 души с високо кръвно налягане след 28 дни.
Кверцетинът подобрява циркулацията на кръвта чрез подпомагане елестичността на кръвоносните съдове. Здравите кръвоносни съдове могат да се отпуснат по-добре и по-бързо, за да подобрят притока на кръв. Той осъществява това чрез повишение нивото на азотния оксид ( действа съдоразширяващо) и намаление на ендотелин-1 (вещество стесняващо кръвоносните съдове). Кверцетинът подобрява здравето на ендотелните (покриващи кръвоносните) и гладкомускулните клетки, което спомага за намаляване на последиците върху тях от високо кръвно налягане.

Подобни статии: