Пребиотици и положителната им роля при констипация

  • Хроничния  запек (вкл. функционален запек и синдром на раздразненото черво със запек) е многофакторно обусловено стомашно-чревно разстройство и неговата причина и патофизиология остават за момента ненапълно изяснени.

  • Нови данни за причините, които довеждат до него са изследванията, които изучават микробиома на човек.

  • Те недвусмислено показват връзка между микробиома и хроничния запек.

  • Пребиотиците са нова група фибри, които показват положителна роля при хроничния запек.

Доскoро  запекът се  разглеждаше само от гледна точка на променена чревна функция, но вече все повече се откриват доказателства и за значението на чревния микробиом. Ролята на микробиома за перисталтиката на червата е в процес на изясняване, тъй като отскоро се знае, че и те отговарят за доброто й функциониране. Много проучвания показват дисбиоза (дисбаланс в броя, състава и функцията чревните микроби) в червата при пациенти със запек в сравнение със здрави контроли.  Дисбиозата в червата се свързва  със заболявания, вариращи от локализирани гастроентерологични нарушения, включително запек до психоневротични, дихателни, метаболитни, чернодробни, и сърдечно-съдови заболявания. Находките на чревния микробиом при пациенти със синдрома на раздразненото черво,проявяващо се със запек в сравнение със здрави индивиди показват, че те имат по-ниско ниво на Actinobacteria, включително Bifidobacteria  в техните фекални проби и по-високо ниво на Bacteroidetes в тяхната лигавица.

Някои от изяснените механизми ,чрез които въздейства микробиома на перисталтиката са:

Микробиома повлиява на синтеза на невроендокринни фактори от ентероендокринните  клетки, разположени в стомашно-чревния тракт.
Предполага се, че чревния микробиом може да модулира подвижността на червата чрез освобождаване на невроендокринни фактори,секретирани от чревните клетки. Чрез произведените от чревните бактерии късоверижни мастни киселини  се стимулира  отделянето на серотонин и  мотилин от  ентероендокринните клетки, които  пряко повлияват физиологичните функции на  червата като перисталтиката. Невропептид Y (инхибиторен невропептид) е  понижен в кръвната концентрация след въвеждане на конвенционална чревна микробиома при плъхове.

Метан, предизвиканата констипация се повлиява от промяна в микробиома
Анаеробната ферментация на неразградимите  въглехидрати  произвежда водород в червата, който е субстрат за производството на метан чрез  групата на чревните микроорганизми метаногени*. Въпреки че метанът е открит в 30-50% от здравото възрастно население в световен мащаб, неговото производство е епидемиологично и клинично свързано със заболявания, свързани със запек (като запек при синдром на раздразнените черва и хроничен запек). Има силни доказателства от проучвания върху животни, че метанът забавя чревния транзит, вероятно действащ като невромускулен трансмитер. Тези доказателства се подкрепят и от  откритието, че производството на метан (измерено чрез тест за дишане) е свързано със забавено време на преминаване на храната през стомашно-чревния тракт. Има и  доказателства, че антибиотичната редукция на метаногените показва добър клиничен отговор по отношение на симптома запек  при пациенти със синдром на раздразнените черва.

Влияние върху мукозния и системен имунитет
При имунокомпетентните гостоприемници (какъвто е човека) нормално присъстващия в червата микробиом е основна детерминанта на мукозния и системния имунитет. Известно е че  медиаторите,освободени от имунните клетки на дебелото черво, модулират различни храносмилателни функции.  Нарушения в имунитета на дебелото черво могат да доведат до анормални реакции към чревното съдържимо и този механизъм се предполага, че е компонент в развитието на разстройство на подвижността на дебелото черво.

Роля на пребиотиците за доброто функциониране на перисталтиката на червата.

При проведено проучване, при което  от  2 до 5-годишни деца със запек са получавали дневни дози от пребиотик (инулин-фруктоолигозахариди) или плацебо в продължение на шест седмици. Проучването установява, че две дневни дози са в състояние да „подобрят консистенцията на изпражненията в сравнение с децата, получили плацебо“. Авторите на проучването също отбелязват подобрение в редовността на изхожданията, което е обещаващо за лечение на функционален запек при малки деца.

Пребиотиците са несмилаеми от човека въглехидрати, които осигуряват благоприятен физиологичен ефект върху гостоприемника чрез селективно стимулиране на растежа или активността на  благоприятни  чревни бактерии ( лактобацилии  и бифидобактерии). Пребиотиците  се разграждат в дебелото черво и осигуряват субстрат за бактериална ферментация. Резултатът от това е да се стимулира растежа на чревния микробиом и да се допринесе значително за сухата маса на изпражненията. Освен това  те стимулират синтезът на бактериални ферментационни продукти като късо верижните мастни киселини, които имат ефект върху перисталтиката на червата. Пребиотиците са важен източник на газ в дебелото черво. Водородът и въглеродният диоксид, които са основни крайни продукти на бактериалната ферментация, могат да увеличат обема на изпражненията и да насърчат транзита на дебелото черво. Пребиотиците повишат киселинността на дебелото черво до степен, в която метаногените не могат да се развиват. По същия начин тези, които произвеждат зловонни сулфидни газове в  дебелото черво  не могат да растат в кисела среда.  Чрез потискане растежа на метаногените и намаление на синтезирания от тях метан се ограничава значително потискащото му действие върху движението на червата.

Финални думи:
Приемът на пребиотиците чрез храните, които го съдържат или под формата на хранителна добавка все повече изместват някои от досегашните използвани средства (поради нежеланите им странични ефекти), тъй като имат същия положителен ефект. Въздействието им обаче има по-дълготраен ефект и оказва допълнително положително влияние и при други състояния свързани с микробиома. Друго тяхно преимущество е, че може да се ползва от малки деца.

*Метаногените принадлежат към най-древното царство клетки на Земята , а именно Архея (Archaea). Археите (Archaea) са биологична империя едноклетъчни микроорганизми в клетките, на които липсва клетъчно ядро или други мембранно-разграничени органели. В съвременната класификация на организмите Архея се разглеждат като самостоятелна империя или като надцарство наред с Бактериите и Еукариотите. В миналото са били класифицирани като група от надцарството на бактериите ,поради което се наричат и архебактерии. Археите приличат на бактериите по това, че са едноклетъчни и нямат обособено клетъчно ядро. За разлика от бактериите обаче археите имат различно филогенетично развитие и специфичен метаболизъм. Те имат някои уникални свойства: живеят в строго анаеробни условия, трудно се култивират ,тъй като изискват специфични условия и среда, в клетъчната им стена липсва пептидогликан , което ги прави чувствителни към някои антибиотици  и резистентни към много обичайни други. Генетичното разнообразие на метаногените при хората е ограничено ,като са открити са само 3 филотипа: Methaninobrevibacter smithii е доминиращият метаноген в червата, последван от Methanospaera stadmagnae, докато Methannobrevibacter oralis, който е замесен в периодонталните заболявания, е основният археон в устната кухина.
Метаногена представляват приблизително 10% от човешките анаероби в дебелото черво. С помощта на съвременни техники на полимеразна верижна реакция (PCR), е показано, че понякога M. Smithii може да са колонизирали дебелото черво  от 80% до почти 100%.
Има доказателства, използващи количествени техники за PCR, че метаногените колонизират в червата на човека рано след раждането. Тези открития подкрепят хипотезата, че контактът с вагиналната и чревната флора на майката по време на естественото раждане може да бъде важен източник за колонизация на червата на бебето. Освен това  проучванията в семейства и при близнаци подкрепят хипотезата, че факторите на околната среда са свързани с предаването на метаногенната флора, независимо от генетичната предразположеност. Разпределението на метаногените в човешкото дебело черво е свързано с последователността на изпражненията; в лявото дебело черво където изпражненията са твърди, преобладават метаногените.

Подобни статии: