Остеофити (шипове): видове, симптоми и фактори определящи образуването им.

шиповеОстеофити е медицинския термин на наричаните от хората извънкостни образувания „шипове”.

Те представляват извънкостно разположени  „костно-хрущялни израстъци”, които се формират от процес на метаморфоза на съединителната тъкан с последващ процес на вътрехрущялно костообразуване. Остеофитите може да са разположени на много места в организма, но са най-често срещани по протежение на гръбначния стълб. Засягат също тазобедрената, коленната и раменната стави, както и петите.
Те са една от главните ренгенографски характеристика на остеоартрита (ОА) и са важен критерий за диагностицирането на тази болест. Остеофитите може да се образуват рано в процеса на развитие на ОА и преди стеснението на ставната цепка характерно за напредналите стадии.

Факторите, които водят до образуването им в тялото  са:  възраст, наличие на остеоартроза, травми (като камшичен удар на врата) , лоша стойка на тялото, обездвиженост, претоварване и износване на стави и генетична предразположеност.

Симптомите, чрез които се проявяват са: притискане на нерв, ограничение на ставната подвижност и обструкция на тъкани и органи. Имат значително клинично значение и могат да бъдат източник на болка, загуба на функция и последваща трайна инвалидизация.

Установено е наличието на три типа остеофити:

Тракционни остеофити или ентезофити:

Те се развиват  в залавните места (инсерцията) на сухожилията, лигаментите и фасциите за костите. Най-честа причина за тяхното образуване са локална травма и физическо претоварване на изброените тъкани.

Възпалителни остеофити: 

Те са представени чрез синдесмофит в залавните места на сухожилията и лигаментите до костта  най-често на гръбчначния стълб (интервертебралните стави). Наблюдават се при анкилозиращия спондилит.

Истински остеофит или остеохондрофит (хондро-остеофит): 

Те растат в надкостната съединителна тъкан ( периост) покриваща костта във връзката между хрущяла и костта.Могат да бъдат открити в диартрозни, амфиартрозни стави и гръбначните прешлени и са характерен белег за наличие на ОА.

Формирането на остеофитите става следствие на образуване на нова хрушялна тъкан от определени (мезенхимални) клетки разположени в надкостницата (периоста) на костно-ставната връзка, на клетките покриващи синовиалната мембрана и вътремембранно образуване на кост (осификация)  до известна степен. Това твърдение е подкрепено, чрез експериментално предизвикан ОА на мишки, което е показало, че остеофитите произлизат от клетки на периоста. Други изследвания показват, че мезенхималните клетки произхождащи от синовията имат голяма хрущял образуваща способност за разлика от тези произхождащи от костния мозък, периоста, скелетните мускули и мастните клетки. Наблюдаван е и растеж на остеофити в резултат на остеокластична ерозия и формиране на нов хрущял

Определени са четири стадия при образуването на остеофитите:

Първи стадий започва когато мезенхималните клетки на периоста разположени в костно-ставната връзка , са стимулирани да пролиферират и да формират зони, в които започва хондрогенна диференциация. Слой от фибробластно-подобни клетки покрива остеофита и допринася за тяхната диференциация в хондроцити навътре от този слой.

Втория стадий се отличава с наблюдаване на влакнохрущялна тъкан, която е комбинация от хрущялни и влакнести матрични компоненти. Централно хондроцитите продължават да  диференцират и хипертрофират.

Третия стадий се характеризира с пролифериращи остеофити, които показват зонално организиране с екстензивна хрущялна хипертрофия в зоните до ендохондралната осификация, отлагане на кост и формиране на кухини с  костен мозък.

Четвъртия стадий е зрелия остеофит, който прилича на ставния хиалинен хрущял. В зрелите остеофити съединителната тъкан се  развива във влакнохрущялна тъкан като външния слой става свързан с феморалния кортекс и е покрит от периоста на феморалния вал. Трабекулите на остеофита стават свързани с оригиналната костна основа на ставния хрущял и субхондралните трабекули. На върха на зрелия остеофит прекратяването на пасивния му  растеж се показва чрез участъци на намалена ендохондрална костна формация покрити с интрамембранно костно формиране в перифирията на остатъчния хрущял около върхът му.

Фактори определящи  развитието на остеофитите.

Клиничните изследвания показват, че най-главна роля в образуването на остеофитите имат костните морфогенни протеини (КМП), които  се състоят от голям брой молекули, които принадлежащи към суперсемейството на трансформиращия растежен фактор (ТРФ)-β.  ТРФ-β е ендогенно синтезиран възстановяващ фактор, който се активира в отговор на тъканно увреждане. При проведени клинични експерименти когато голямо количество от ТРФ-β се инжектира в опитен модел той предизвиква характерна загуба на хрущял в тибиалното плато и индуцира хрущялен растеж в крайните му части, които се трансформират в остеофити.

В хондроцитите на нормален хрущял, ТРФ-β увеличава формирането на матрикс чрез синтез на протеогликани, синтез на колаген и намалява освобождаването на протеогликани и активността на катаболни ензими. Известно, че голямата експозиция на ТРФ-β в тялото води до страничен ефект фиброза.

Инсулиновия растежен фактор (ИРФ) има важна регулаторна роля в растежа, развитието и поддържането на гръбначния скелет. В развивашия се остеофит има силна връзка между остеогенезата и наличието на ИРФ-1, ИРФ-2 и  ИРФ рецептор 1 (ИРФ1), но по-вероятно ролята му е в поддържането на процесът  в индукцията му.

 

CELIFLAM

Целифлам е първото средство без аналог. Блокира образуването на остеофити в тялото.