(НЕ)очакваната връзка между пребиотици и телесно тегло

дебело черво Човешкoто дебело черво се обитава от разнообразна и сложна бактериална флора, която включва изключителен общ брой от над 10 14 клетки, над 1000 вида бактерии и биомаса от повече от 1 кг. По този начин чревният микробиом може да бъде разглеждан като специализиран „микробен орган“ разположен най-много в червата, засягащ и участващ в поддържането по много начини човешкото здраве. От скоро също така беше разгледана и призната ролята на микробиома при затлъстяването и диабета, както и в общото благосъстояние, от ранна детска възраст до старост. Изследванията показващи възможната връзка между чревната флора и затлъстяването доведе до идеята, че и пребиотиците могат да бъдат използвани като потенциални терапевтични средства или средства за превенция и лечение на затлъстяването и метаболитния синдром*.

Досегашните проучвания показват, че по-малкия брой бифидобактерии при раждането са свързани с наднормено тегло по-късно в детството, а при възрастните броят на бифидобактериите е малко по-нисък при индивиди със затлъстяване, отколкото при слаби индивиди. Броят на тези бактерии също е намален при пациенти със захарен диабет тип 2 в сравнение с недиабетни пациенти. Тези резултати предполагат, че бифидобактериите имат участие в развитието на затлъстяването и свързаните с него болестни състояния. Наблюдавано е забележимо увеличение на броя на Bifidobacterium spp. след прилагане на инулинов тип фруктани при мишки с диетично или генетично определено затлъстяване. Интересно е, че броят на бифидобактериите е обратно свързан с развитието на мастна маса, непоносимост към глюкоза и нива на липополизахариди. Наблюдавано е значително по-високо ниво на липополизахариди в серума на затлъстели индивиди, което създава метаболитен стрес (ендотексемия), водеща до затлъстяване, инсулинова резистентност и системно възпаление.

пребиотици и телесно теглоРазлични проучвания показват, че приема на пребиотици намалява складирането на мазнини в белите мастни клетки и в черния дроб, намалява чернодробната инсулинова резистентност, както и системното възпаление (хранени чрез диета с високо съдържание на мазнини и генетичо обусловено затлъстели мишки) при гризачи. Някои благоприятни ефекти на пребиотиците върху BMI, мастната маса и инсулиновата резистентност също са показани в ограничените досега проведени проучвания и върху хора.

Проведените проучвания заключават, че диета обогатена с пребиотици, води до по-голямо чревно производство на мастни киселини с къса верига (МККВ) и намаление на телесното тегло и развитието на мастната маса и тежестта на диабета. Предполага се, че МККВ са част от отговора на взаимодействието между пребиотиците, чревната флора и затлъстяването. Потвърждение на тези предположения са изследвания, при които е показано, че мастните киселини ацетат и пропионат могат да променят метаболизма на чернодробните липиди. Интересно е, че едно проучване показва, че предизвиканото от диета затлъстяване и инсулинова резистентност са били предотвратени, когато на мишките в диетата с високо съдържание на мазнини бил добавен бутират (това довело до стимулиране изразходването на енергия и индуцираната митохондриална функция). Най-голяма роля на пребиотиците се отдава на взаймодействието им с многобройните пептиди, секретирани от ентероендокринните клетки по протежение на гастроинтестиналния тракт, участващи в регулирането на енергийната хомеостаза и / или панкреатичната функция. Три такива пептиди, които могат да модулират приема на храна и енергия, са глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1)**, пептид YY (PYY)*** и може би в най-голяма степен хормонът грелин****. По този начин се предполага, че КВМК са свързани с промени в секрецията на чревния пептид, а именно увеличаване на производството и секреция на GLP-1 и PYY и редукция на грелин, които да индуцират метаболитни ефекти. Piche et al. са първите, които съобщават, че храненето с пребиотици от типа на инулина от 20 г / ден значително увеличава плазмения GLP-1 при хора. В друго проучване с 2 седмично добавяне на инулин (16 г / ден) при здрави доброволци се увеличава GLP-1, което води до увеличаване на засищането, понижаване на приема на калории и намаляване на увеличаването на кръвната захар след нахранване. В друго проучване е установено, че пребиотичното лечение при пациенти със затлъстяване индуцира и увеличава PYY и намалява нивата на грелин.

Чрез доказателствата на многобройните проучвания за ролята на този тип фибри (пребиотици) съдържащи се в определени храни ( или под формата на хранителна добавка) върху нашият метаболизъм, хората не ползващи ги в по-голяма степен от останалите се подлагат на риск да повишат телесното си тегло в бъдеще. До голяма степен съвременните вкусови разбирания и предпочитания дават своя принос върху телесните килограми и без да става въпрос за повече или по-малко калории!

*Метаболитният синдром е група от метаболитни нарушения, включващи и абдоминално затлъстяване, захарен диабет тип 2 ,сърдечно-съдови заболявания и нарушения в пуриновия метаболизъм ( хиперурикемия и подагра).
** Глюкагон-подобен пептид-1(GLP-1) представлява пептиден хормон (от групата на т.нар. инкретини), изграден от 30 аминокиселини, който се секретира главно от L-клетките ( ентероендокринни клетки) в йеюнума и илеума. GLP-1 упражнява директни и индиректни ефекти след освобождаването си в циркулацията и модулира панкреасната островноклетъчна секреция като част от „ентероинсуларната ос“, която участва в поддържане на глюкозната хомеостаза. Неговите плазмени концентрации се увеличават шест до осем пъти след прием на храна с високо съдържание на въглехидрати. Той стимулира секрецията на инсулин при повишени нива на плазмената глюкоза, а понижава серумните нива на глюкагон без това да засяга глюкагоновия отговор към хипогликемия. Директно влияе за понижаване на апетитът като повишава чувството на ситост.
***Пептидът YY (PYY) е къс 36-аминокиселинен пептид, секретиран от L-клетките в илеума и дебелото черво в отговор на храненето. Има анориксигенен ( намалява апетита) ефект и участвая в енергийната хомеостаза.
**** Грелин е хормон с многобройни функции, който се произвежда и освобождава главно от стомаха, но малки количества, се отделят от тънките черва, панкреаса и мозъка. Увеличава апетита (ориксогенен хормон), което води до увеличение на приема на храна и увеличава складирането на мазнини. Когато се прилага на хора, грелин увеличава приема на храна с до 30%; той циркулира в кръвта и действа в хипоталамуса, област на мозъка, която е от решаващо значение за контрола на апетита, защото там е центърът на глада. Грелин също е показал, че действа в областите на мозъка, участващи в отговор на награди, като амигдалата. Грелин също стимулира отделянето на хормон на растежа от хипофизната жлеза, което, за разлика от самия грелин, разгражда мастната тъкан и предизвиква натрупване на мускули. Грелин също има защитни функции върху сърдечно-съдовата система и играе роля в контрола на освобождаването на инсулин.

Подобни статии: