Куркумин

куркуминКуркуминът е  широко изследвана съставка, открита за първи път през 1815г. в Харвардския колеж от учените Vogel и Pelletier от коренището на куркума (Curcuma longa L). Определен е химически като диферулоилметан и е причислен към групата на полифенолните съединения. Обширни предклинични проучвания през последните три десетилетия показват голям терапевтичен потенциал на куркумина срещу широк спектър от заболявания при хората. Притежава противовъзпалителни, противоракови,  хипогликемични, антиоксидантни и антимикробни действия.Тези предклинични проучвания са формирали солидна основа за оценка на ефикасността на куркумин в клинични проучвания. Безопасността, толерантността и нетоксичността на куркумин при високи дози са добре установени в клиничните проучвания при хора.
Как една единствена съставка може да притежава тези различни ефекти е било загадка през годините за учените. Натрупани са вече  многобройни данни показващи способността на куркуминът при хора  да модулира множество клетъчни сигнализиращи молекули като про-възпалителни цитокини (тумор некротичен фактор  алфа TNF-а, интерлевкини IL , ензимът циклооксигеназа СОХ-2,  трансормиращ растежен фактор бета TGF-β , С-реактивен протеин CRP), глутатион (GSH), пепсиноген, фосфорилаза киназа (PhK), креатинин, малондиалдехид MDA, AST и ALT. Въпреки че куркуминът е показал ефикасност срещу множество човешки заболявания, слабата бионаличност, дължаща се на лоша абсорбция, бърз метаболизъм и бързо системно елиминиране, показа, че има ограничена терапевтичната ефикасност  В резултат на това са направени многобройни усилия за подобряване на усвояването и бионаличността на куркумина. Установи се,че значително се  подобряват тези качества когато се добави към него  пиперин, екстракт от джинджифил и протеолитичния ензим бромелаин.

Най-чести приложения на куркумин и клинични проучвания за действието му:

Ставни състояния

Потенциалът на куркумин срещу ставни състояния  е бил съобщен за първи път през 1980 г. в краткосрочно, двойно-сляпо, кръстосано проучване, включващо 18 млади пациенти с ревматоиден артрит. В това проучване ефикасността на куркумина е сравнена с тази на лекарствения продукт фенилбутазон. Пациентите са разпределени на случаен принцип, за да получават куркумин (1,2 g / ден) или фенилбутазон (0,3 g / ден) в продължение на 2 седмици. Куркуминът е добре поносим, не е имал нежелани ефекти и е упражнявал антиревматична активност, идентична на тази на фенилбутазона, което е показано чрез подобряване
на отока в ставите, сутрешната скованост и времето на ходене. В друго проучване, куркумин самостоятелно (0,5 g) и в комбинация с диклофенак натрий (0,05 g) се оказва безопасен и ефективен при 45 пациенти с ревматоиден артрит Освен това, нивото на с-реактивен протеин (CRP)е потиснато при тези пациенти след прилагане на куркумин. Друго проучване при 50 пациенти с остеоартрит оценява ефикасността на куркумин при доза 200mg на ден. Признаците и симптомите на остеоартрит се оценяват с помощта на скалата WOMAC. Мобилността се оценява чрез ходене на бягаща пътека , а възпалителният статус се оценява чрез измерване на нивата на CRP. След 3 месеца лечение, общия резултат на WOMAC е намален с 58%; разстоянието за ходене е увеличено от 76 м до 332 м, а нивата на CRP са значително намалени. За сравнение, в контролната група се наблюдава само умерено подобрение на тези измервания. Като цяло тези резултати предполагат ефикасността на куркумин при лечение на остеоартрит. В последващо проучване тази група изследва дългосрочната ефикасност и безопасност на куркумин в по-дълго (8-месечно) проучване, включващо 100 пациенти с остеоартрит. Пациентите са разделени в контролната група (50 пациенти) и групата с куркумин (50 пациенти), при което пациентите са получавали 1 g / ден куркумин в продължение на 8 месеца. Резултатът от WOMAC е намален с повече от 50%, докато ходенето на бяхаща пътека е увеличено почти три пъти в сравнение с контролата.

Хронични възпалителни заболявания на червата

Хроничните възпалителни заболявания на червата (ХВЧЗ или IBD) е състояние, при което червата се възпаляват. Въпреки че етиологията на IBD не е ясно известна, изглежда, че се определя от възпалителни цитокини като TNF-a. Двата основни вида хронични възпалителни заболявания на червата са улцерозен колит и болест на Crohn. Докато улцеративният колит е ограничен до дебелото черво, болестта на Crohn може да включва всяка част от стомашно-чревния тракт от устата до ануса. Друга лека до умерена форма на улцерозен колит се нарича улцеративен проктит, който включва възпаление на ректума. Пациентите с хронични възпалителни заболявания на червата имат значително по-висок риск от развитие на рак на дебелото черво, отколкото сред общото население. Като цяло, противовъзпалителните лекарства, имуносупресантите и TNF-блокерите се използват за менажиране на тези състояния. Въпреки това, високите разходи и нежеланите ефекти, свързани с
тези лекарства насърчават използването на алтернативни възможности за менажиране. Едно отворено проучване е оценило ефикасността на куркуминина при пет пациенти с улцеративен проктит и при пет пациенти с болест на Крон. Пациентите с улцеративен проктит получават 550 mg куркумин два пъти дневно в продължение на 1 месец и след това 550 mg три пъти дневно в продължение на още един месец. При пациентите с болест на Crohn куркуминът се прилага в доза от 360 mg три пъти дневно в продължение на 1 месец и след това 360 mg четири пъти дневно за още 2 месеца. Значително намаляване на симптомите, както и на възпалителни индекси (скорост на утаяване на еритроцитите и CRP) са наблюдавани при всички пациенти с проктит. Само четири от петимата пациенти с болестта на Крон, обаче, завършват проучването. Наблюдавано е средно намаление от 55 точки в индекса на активността на болестта на Крон, като при тези пациенти се наблюдава намаляване на скоростта на утаяване на еритроцитите и CRP. Друго изследване е оценило ефикасността на куркумин като поддържаща терапия при 89 пациенти с улцерозен колит в ремисия. Проведено е рандомизирано, двойно-сляпо, многоцентрово клинично изпитване, 45 пациенти получават куркумин, 1 g след закуска и 1 g след вечеря, плюс сулфасалазин или месаламин и 44 пациенти са получавали плацебо плюс сулфасалазин или месаламин за 6 месеца. Честотата на рецидив е била 4,65% при лекуваната с куркумин група и 20,51% в плацебо групата.