Калцификацията (на съдовете) убива, но не веднага!
Калцият е най-разпространеният минерал в човешкото тяло. По-голямата част от него е разположена в костите и зъбите. При нормални обстоятелства, останалата част от калция се намира в разтворено състояние в кръвта. Някои патологични процеси и заболявания предизвикват отлагането на калциеви соли на други места, като меките тъкани, органи, артерии и остеофити (шипове). Хормоните взимащи участие в регулацията на калциево-фосфорната обмяна са паратиреоидният хормон и калцитонинът. Важно участие също взимат витамин Д, витамин К, минералите калций, магнезий и фосфор.
Най-честата хормонална причина за калцификацията е първичен хиперпаратироидизъм. Други чести нехормонални причини са възпаление, травма и/или инфекция с последващ възпалителен процес. Калцификацията е крайния етап на възпалителните процеси на засегнатата тъкан.
Атеросклерозата
е хронично патологично състояние, което има особено висока смъртност, която е свързана с клиничните й последици – остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и периферна съдова недостатъчност. Над 90% от атеросклеротичните плаки претърпяват калцификация. В развитите страни около 50% от общата смъртност и близо 100% от случаите с исхемична болест на сърцето се дължат на атеросклероза. Механизмът на съдова калцификация прилича на процеса на образуване на кост, в който участват различни клетки*, протеини** и цитокини, всички водещи до тъканна калцификация.
Диагностицирането на това състояние става посредством ренгенография или ултразвуково наблюдение (за кръвоносните съдове доплерова сонография). Мерките, които се предприемат са различни в зависимост от това по каква причина са образувани и къде са разположени калцификатите и остеофитите (шиповете).
В следваща статия ще предложим най-добрата за момента стратегия за справяне с това състояние.
*Остеобластите секретират протеина остеокалцин имащ отношение относно костната минерализация и калциевата хомеостаза.
** Gla-протеините са отговорни за костообразуването, които от своя страна са зависими от витамин К2. Ниските нива на витамин К2 в организма водят до т.нар. „калциев парадокс ”- намалено отлагане на калций в костите, а повишено отделяне на калций извън костите.