Дяволски нокът

Названието  “дяволски” нокът  се отнася за растението  Harpаgophytum procumbens открито в саваната на Калахара в Южна Африка, Ботсуана, Замбия, Зимбабве, Мадагаскар и Намибските степи. Harpagophytum буквално се превежда като “закачалка” на гръцки език. Израствайки предимно (и първоначално) в Африка, дяволските нокти изглеждат като буквално покрити с куки. Куките всъщност покриват плодовете на растението, което му позволява да се захване за животински кожи и така разпространява своите семена. Като хранителна добавка, дяволският нокът се получава от изсушените корени на растението. Ползите от дяволския нокът произхождат от ценните иридоидни глюкозиди, които съдържа (вкл. харгагозид). Иридоидите са противовъзпалителни съединения, които се срещат предимно в растенията и са свързани с молекули на глюкозата. Ето защо цялото съединение се нарича иридоиден глюкозид.  Коренът на дяволски нокът, според Европейската научна кооперация по фитотерапия (ESCOP), трябва да съдържа най-малко 1% харпагозид. Съдържа също полезни биофлавоноиди и фитостероли, които са растителни антиоксиданти с антиспазмични свойства (което подкрепя използването на тази добавка за храносмилателни проблеми).

Приложение според традиционната (народна)  медицина

Африканските и европейските традиционни (народни) лечители са предписвали дяволски нокът от векове за облекчаване на болката, намаляване на температурата и лечение на храносмилателни заболявания. Франция е одобрила използването на дяволския нокът с твърдението, че е традиционно използвана билка за симптоматично облекчаване на болезнени ставни проблеми. ESCOP също така одобри използването му за лечение на артрит, тендинит, загуба на апетит и диспепсия (киселинен рефлукс).  Други традиционни употреби са подкепа  здравето на сърцето, облекчаване на симптомите на подагра и за облекчаване на главоболие .

Клинични проучвания за приложение на екстракт от дяволски нокът

Мета-анализи, проведени през 2007 г. от общо 14 клинични изпитвания, тестваха валидността на дяволския нокът, като ефективен противовъзпалителен и аналгетичен препарат, особено при облекчаване на артритни симптоми. Тези анализи заключават, че повечето от проучванията показват, че дяволският нокът е ефективна противовъзпалителна и аналгетична съставка за лечение на остро и субостро възпаление. Клиничните проучвания подкрепят действието му, като благоприятно средство на лечение за облекчаване на болката и подобряване на мобилността при различни мускулно-скелетни състояния. Анализът на in vitro и ех vivo проучвания показват, че има значителни ефекти върху множество про-възпалителни маркери. Основен химичен компонент, за който се смята, че е отговорен за противовъзпалителната активност, е харпагозид, монотерпенов глюкозид.  Въпреки това, клиничните проучвания показват, че съставки, различни от харпагозид, като тритерпеновия гликозид b-ситостерол, също могат да бъдат отговорни за противовъзпалителния ефект. Харпагозид инхибира индуцираната от липополизахарид експресия на азотен оксид (NO) и циклооксигеназа-2 (COX-2) чрез потискане на ядрения фактор kappaB, като по този начин инхибира възпалението. Неговият механизъм също се смята, че е отчасти отговорен за аналгетичния и хондро-защитния ефект чрез инхибиране на възпалителни медиатори като СОХ-2, левкотриени, тумор некротизиращ фактор-алфа (TNF-a) и интерлевкин-1(IL-1). Британската билколекарствена фармакопея препоръчва дяволския нокът като диуретик и седатив, докато Германската администрация по храните и лекарствата, както и Комисията Е са го одобрили за диспепсия, стимулиране на апетита и дегенеративни разстройства на мускулно-скелетната система. Едно клинично проучване е установило, че качеството на живот сигнификантно  се е подобрило спрямо изходното ниво до такава степен, че 60% от пациентите в проучването са намалили или спирали съпътстващото лечение с болка.
Безопасността и нежеланите ефекти, свързани с употребата на дяволския нокът, са разгледани в преглед от 2007 г. Двадесет и осем клинични изпитвания бяха включени в анализа, от които 20 бяха идентифицирани като докладващи за някаква форма на неблагоприятно въздействие. Честотата на нежеланите събития за дяволския нокът не е по-голяма от тази при плацебо при всяко изпитване. Незначителни нежелани ефекти, главно в стомашно-чревния тракт, се наблюдават при 3% от пациентите. Няма данни за хронична токсичност. В момента не са съобщени сериозни лекарствени взаимодействия.